нож

Кания за зеления хултафорс

Posted on


Шаренкото си е шаренко. Канията е от телешки бланк – 4 мм, лепена и шита с мокасинов конец. Пръсната е с мат лак

Кания за хултафорс с брезова дръжка Кания за хултафорс с брезова дръжка Кания за хултафорс с брезова дръжка Кания за хултафорс с брезова дръжка

Hultafors GK с брезова дръжка

Posted on Updated on


Острието е Хултафорс ГК /този със масивната зелена дръжка/. Размери – 95 мм дължина, 3 дебелина, стомана уж – СК5 – със вторичен скос. Фабрично не режеше много добре, затова съм го конвексирал. Сега бръсне с отскок. Дръжката е от брезова кора и бряст. Последният е импрегниран с ленено масло. Струва ми се, че ще имам проблем с зацапването на брезовата кора, още с първото точене я омърлих стабилно. Иначе като усещане е страхотна – подобно на кадифе, не се хлъзга нито на сухо, нито на мокро. Канията е от ножа от пила, но си паснаха отлично. Засега ще са заедно, докато не измисля каква кания да му направя.

Hultafors HVK Hi carbon – тунинг

Posted on Updated on


Едно много добро ножче за без пари – оранжевия Хултафорс – за около 9 лв получавате това:

Нож от високовъглеродна стомана /95 мм острие/, който се точи лесно до бръснеща острота. Много здрава пластмасова дръжка и кания. Пластмасата на дръжките на моричките става много крехка на ниски температури. Ако престоят във фризер половин час, после се трошат с един удар на чук. Тук няма такива неща, блъсках я здраво и най-накрая пак прибягнах до услугите на ъглошлайфа.

Крайният резултат е това:

Дръжката е със бронзов гард, разделители от бронз и червен фибър и сух бряст във традиционна форма за финка – буренце. Клинът влиза на 3/4 от дръжката и е лепен с епоксид. Мисля че сглобката е достатъчно здрава за острие под 10 сантиметра, което ще се използва за рязане. Ецнах клина с лимонена киселина, за да го предпазя поне частично от ръжда.

Канията е от телешки бланк в традиционна финска форма, инпрегнирана с восък и терпентин. Ето и още няколко снимки:

Нож Polar95

Posted on Updated on


Острие Полар95 въглеродна (ръждясваща) стомана. Направил съм му лек вторичен скос, въпреки това реже много. Дръжката е от никелсилвер, кожени шайби и сух бряст.
Канията е фински тип. Кожата е (уж) телешки бланк – 3.5мм, пропита с ленено масло, восък и терпентин. Изглежда странно, но е всъщност ужасно удобна.

Кании за ножчета

Posted on Updated on


Завърших и каниите на ножа от пила и сгъваемото китайче с гръмкото название „Gerber“. Кожата е биволска 3мм, лепена и зашита с мокасинов конец. Пропита е с пчелен восък, разтворен в терпентин.

Нож от пила, ала Рей Миърс

Posted on Updated on


Най-накрая го завърших. От август до ноември  – почти три месеца рязане, търкане, „мамата“ итн. Първата ми самоделна ножка.

Клинът е от пила за метал, отпусната, закалена и отново темперирана.  Като шаблон съм използвал бушкрафтърския модел на  Рей Миърс, само не е толкоз „Drop point“  и е заточен на конвекс. Чирените са от дрян, леко тониран с байц, пропит с ленено масло и карнауба вакса. Пиновете и тръбичката са медни.

Ножът бръсне с лекота, пробвах го и на едни върбови израстъци на Старосел – минава брутално през сурово дърво. Естествено има и бая грешки, но като цяло съм много доволен от резултата.

На дневен ред е направата на дрешка за ножа, т.е кания, но имам проблем с намирането на телешки бланк.