Нож от пила, ала Рей Миърс


Най-накрая го завърших. От август до ноември  – почти три месеца рязане, търкане, „мамата“ итн. Първата ми самоделна ножка.

Клинът е от пила за метал, отпусната, закалена и отново темперирана.  Като шаблон съм използвал бушкрафтърския модел на  Рей Миърс, само не е толкоз „Drop point“  и е заточен на конвекс. Чирените са от дрян, леко тониран с байц, пропит с ленено масло и карнауба вакса. Пиновете и тръбичката са медни.

Ножът бръсне с лекота, пробвах го и на едни върбови израстъци на Старосел – минава брутално през сурово дърво. Естествено има и бая грешки, но като цяло съм много доволен от резултата.

На дневен ред е направата на дрешка за ножа, т.е кания, но имам проблем с намирането на телешки бланк.

Advertisements

Смотан, по-смотан, най-смотан, Карфур Пловдив


Що ли? Щото това е магазин, в който като те прати жена ти за 6 неща, се получава следното.

За първото съм отишъл специално в Карфур, другаде не съм го виждал в подходяща разфасовка. Да ама греда – след 10 минути мотане да намеря някой от отдела, ми се обяснява „Еми там объркали нещо артикулните номера и сега не предлагаме нищо от тази група, щото цените….“ незнамкво си.

Второто – обявена цена, отивам си, гледам на касовата почти 60% отгоре. Викам си стотинки са, може пък и да съм се объркал, ама ме гложди.

Третото –  на касата установявам, че няма баркод. Младежът от другата страна на барикадата ме успокоява, сега ще пратя някой. Колко трябва да чакам? Ами до 10 минути ще го продиктуват кода. Бе пич, аз бързам да си ходя, ракията вече сигурно ми е сипана. Не ви ща нещото, ще си купя от магазина за един лев.

Та равносметката – от 6 неща, три безпроблеми- 50% успеваемост. Само че това, за което драпах по ескалаторите в мола като идиот не е сред тях.

Нищо, човек се учи от грешките си. А аз ще гледам да не повтарям моята да ходя там.

Хейтърско се получи, ама това е положението. „Хейтъри сме ние, доброто ще затрием.“