На пързалката в Старосел


В неделя бяхме на село и решихме да се попързаляме. Стана супер веселба, аз и Кулка не сме се ходили там от години. Спас пък за сефте се пързаля и малко мрънкаше, че не му дадохме да се спуска с шейната, а с найлон. Необходимо му бе само едно пързаляне, за да разбере, че така е по-добре и след това „децата нямат спирачки“. Няма да е зле да посетим пързалката поне още веднъж тази година, ама да видим…..

Advertisements

Смотан, по-смотан, най-смотан, Карфур Пловдив


Що ли? Щото това е магазин, в който като те прати жена ти за 6 неща, се получава следното.

За първото съм отишъл специално в Карфур, другаде не съм го виждал в подходяща разфасовка. Да ама греда – след 10 минути мотане да намеря някой от отдела, ми се обяснява „Еми там объркали нещо артикулните номера и сега не предлагаме нищо от тази група, щото цените….“ незнамкво си.

Второто – обявена цена, отивам си, гледам на касовата почти 60% отгоре. Викам си стотинки са, може пък и да съм се объркал, ама ме гложди.

Третото –  на касата установявам, че няма баркод. Младежът от другата страна на барикадата ме успокоява, сега ще пратя някой. Колко трябва да чакам? Ами до 10 минути ще го продиктуват кода. Бе пич, аз бързам да си ходя, ракията вече сигурно ми е сипана. Не ви ща нещото, ще си купя от магазина за един лев.

Та равносметката – от 6 неща, три безпроблеми- 50% успеваемост. Само че това, за което драпах по ескалаторите в мола като идиот не е сред тях.

Нищо, човек се учи от грешките си. А аз ще гледам да не повтарям моята да ходя там.

Хейтърско се получи, ама това е положението. „Хейтъри сме ние, доброто ще затрием.“

За една пастърма повече


Пастърма – версия 4.0. Резултат –  доста сполучлив.

Месото бе 2.5 кг свински бут. Работих по следната схема:

1. Нарязах го на парчета с дебелина около 3 см.
2. Натърках го със смес от захар (5 г на килограм месо) и селитра (3 гр на килограм месо). Правило се, за да не пресъхва месото и за запазване на цвета му.
3.  Осолих го с около 150 г едра сол на килограм месо (сухо осоляване) за 6 дни. От време на време се отлива течността, която е отпуснало месото.
4.  След сухото осоляване го накиснах в саламура – (180 г сол за литър вода). Беше ми необходимо около 1 литър саламура за месото.  Отново за 6 дни.
5. Изкиснах го за 2 дни във вода (4-5 литра) , като за това време сменях 4 пъти водата .
6. Пресовах го за 24 часа между две дъски. Резултата дотук:

7. Накиснах 25 гр чимен във вода за няколко часа (някъде прочетох, че така му се активирал аромата). Смесих го с 30 гр червен пипер, малко брашно и още вода до получаването на нещо с консистенция на боза. Намазах парчетата и ги наредих плътно в съд за 24 часа (за по добро ароматизиране).

8. Отново пресовах парчетата между дъските за 24 часа.
9. Окачих ги да съхнат. След около седмица бяха готови за замезване.

Готовия продукт:

На външен вид е доста добро, на вкус също. Въпреки че престоя почти 2 седмици в сол, изкисването след това бе достатъчно и мезето не е солено. Чименът обаче му е доста (има доста специфичен аромат) и следващия път ще го намаля поне наполовина. Мръвката изсъхна много равномерно, обикновено когато правя сместа за кайзероването с малко чимен и разни други подправки отвън се пресушава, а вътре остава много меко. Четох някъде, че това равномерно изсушаване се дължало на чимена. Остава само да намеря правилното количество, щото наистина е много силна подправка. Вкъщи всички го харесаха. Лошото е, че времето се стопли и по-нататъшните опити ще трябва да останат за догодина.

Рапорт даден. Съжалявам за качеството на снимките, правени са с телефон.